Какво Федералният резерв трябва да включи в дневния ред на Джаксън Хоул

Писателят е президент на Куинс Колидж, Кеймбридж, и консултант на Allianz и Gramercy

Спомнете си азиатската финансова рецесия, шока от гърмежа на хедж фонда LTCM, неизпълнението на съветския дълг и колапса на Lehman? Всички те кипнаха през лятото.

И въпреки всичко, когато има по-малко финансови пожари за гасене, централните банки откриха, че сезонът е подобаващ миг да създадат равносметка на това къде стоят техните политики и къде би желал да отидат. Има по-лек график на политическите срещи и доста участници на пазара са на отмора.

В резултат на това ритането на политическите гуми постоянно намира обществено място на среща в края на август в Джаксън Хоул, Уайоминг. Това годишно събитие, проведено от Федералния запас на Канзас Сити, събира централни банкери от цялостен ​​свят, университетски икономисти и профилирани медии. Той послужи като значим и забавен конгрес за оценка на успеваемостта на политиката на централната банка и проучване на ново мислене. Както беше илюстрирано много трагично през 2010 година от тогавашния ръководител на Федералния запас на Съединени американски щати Бен Бернанке, това беше и форумът за оповестяване на нови политически насоки.

Какво ще кажете за това лято? Моята мощна вяра е, въпреки и за жалост не моето твърдо очакване, че фрагментите на Фед от способни докторанти по икономисти и други политици ще разискват набор от въпроси, които са основни за икономическото богатство на Америка и международната финансова стабилност; и че можем да получим намек за посоката и наличието на тяхното мислене, когато ръководителят Джей Пауъл изнесе своята дълго чакана съществена записка идващия месец. Какви са тези проблеми? Ето моят лист:

Първо, за какво прогнозите на Фед го направиха толкоз неверни, било то по отношение на инфлацията или безработицата - по този начин нареченият двоен мандат - през последните години? И доколко това е довело до по-дългосрочно прекосяване към несъразмерна взаимозависимост от данни при формулирането на политиката на централната банка? Има още един обвързван въпрос: какви са последствията от необичайния брой скорошни завои в сигналите за паричната политика?

Второ, продължаващите структурни и всемирски промени в метода, по който действат стопанските системи на Съединени американски щати и световната стопанска система, са по-последователни за политиката дизайн от „ шумни “ краткосрочни данни. Така че не е ли в този момент време да комбинираме зависимостта от данни с доста по-голяма инжекция от далновидно стратегическо мислене?

Трето, като се има поради, че проверките от 2020 година на рамката на паричната политика на Фед бяха остарели съвсем при публикуването и евентуално нездравословен, няма ли незабавна потребност от ускорение на преразглеждането му?

Четвърто, може ли Фед да откри задоволително убеденост и примирение, с цел да се изправи аналитично против два основни и взаимосвързани въпроса, които ще окажат въздействие върху това дали политиката способства за икономическото благоденствие или го утежнява - т.е. каква е подобаващата цел за инфлация и какво е равнището на неутралните лихвени проценти, когато паричните условия не са прекомерно строги или хлабави?

Пето, е не е ли в този момент време Фед да сложи доста по-голям акцент върху риска от непозволено увреждане на действителната стопанска система и заетостта, за разлика от риска от наново разпалване на инфлационни пламъци?

Шесто, с груповото мислене и неналичието на когнитивно многообразие откакто спъвахме Фед толкоз доста пъти, не е ли време да обмислим прекосяването към практиката на Банката на Англия да назначава външни специалисти във Федералния комитет за отворения пазар, най-висшият комитет за установяване на политиката на централната банка?

Седмо, не е ли време да признаем, че актуалният метод към връзката и по-специално централното място на Резюмето на икономическите прогнози — което съдържа „ точкови “ графики на упованията – подхранва пазарното комплициране и неустойчивост на лихвените проценти, вместо да дават градивна бистрота за пазарите по отношение на това накъде се движат политиката и стопанската система и за какво?

Осмо, и най-после, не е ли време да бъдем по-открити по отношение на рисковете от настоящия фискален курс на Съединени американски щати вероятностите за световното положение на $, доверието в държавните облигации на Съединени американски щати като най-важните „ сигурни активи “ на международните пазари и вярното действие на финансовата система на Съединени американски щати като преобладаващ и приближен медиатор на благосъстоянието и спестяванията на други страни?

Никой от тези проблеми не е елементарен за справяне. Те също са искрено неуместни за Федералния запас, който към момента не се е възстановил изцяло от грешките си в политиката. И въпреки всичко те са от главно значение за успеваемостта на паричната политика и политическата самостоятелност на най-мощната централна банка в света.

Разбирам, че изкушението може да е да продължим да заобикаляме сложните въпроси. За страдание, това единствено би ги направило по-спешни и по-трудни за разрешаване, създавайки по-големи опасности за благосъстоянието на стопанската система на Съединени американски щати и международната финансова непоклатимост.